Rally Club Bulgaria - Рали Клуб България      
Рали Клуб България - Rally Club BulgariaОфициален партньор - YaccoРали Клуб България
  # # # # # # # # # # # #  
#
   
 

Рали Акрополис 2005

Уважаеми колеги, искам да споделя с Вас едно мое преживяване, а именно посещението ми на кръг от СРШ – рали Акрополис. Смятам че на хора като Вас е излишно да правя задължителния в такива случаи анонс какво представлява това “мероприятие”.

И така аз със съпругата ми и още двама души – Станислав и Светла, на които това щеше да им е трето такова рали / след като се поотърсихме от вечеринката която се състоя предната вечер, натоварихме багажа и газ към границата. Идеята беше да се установим на къмпинг на една полянка близо до старта на първата за събота отсечка – Павлиани.
Тръгнахме към 9 сутринта от едно село близо до Казанлък и без да си даваме много зор стигнахме Кулата към 2 часа следобед. След леки премеждия по границата, които държа да подчертая нямаха нищо общо с прословутото заяждане на митничарите/ точно обратното/, се оказахме на гръцка територия. По пътя спряхме на няколко отбивки на магистралата да се помотаме и към 10 вечерта бяхме в гр. Ламия - центъра на ралито. Пред нас беше дилемата там ли да преспим или да търсим споменатата по-горе полянка, която по карта /а и в действителност/ беше на около 50 км от града в близката планина Ити / не съм сигурен така ли се пише/. С наближаване на града адреналина се покачваше само при мисълта че някъде в радиус от десетина километра е целия куп бегачки от ВРЦ и всички които толкова години съм гледал по телевизията. Въпреки умората от пътя на никой явно не му се спеше и решихме да търсим полянката. Спътниците ни бяха спали на нея предната година, но не бяха много сигурни по карта и в тъмното дали ще се оправим. Оказа се че я уцелихме от първия път. Малко повече по спомени !!!! отколкото по карта към 23.30 бяхме там. Чуваше се кроткото похърквахане !!! на десетина фена които бяха дошли с кросови мотори.

Сутринта трябваше да ставаме рано тъй като трябваше да слезем отново в Ламия за шейкдауна. Леко позакъсняхме / след прехода ни се събраха едва 2-3 часа сън и се успахме с около час / но успяхме да хванем почти всичко. Искам да кажа че такова нещо не бях виждал до сега – влизаме в града по пътя табели, които те водят към шейкдауна. Всички карат в колона въпреки не много тесния път, а на всяко кръстовище полицай със свирка – надува като за последно и спира всички останали за да може по лесно да върви трафика натам. Този път се возех отзад и някакъв до болка познат шум и все пак доста странен ме накара да се обърна рязко – буквално на метър от багажника на нашата Астра беше ..... Гардемайстер. След като не бе минала и секунда и той вече беше пет коли по-напред - не знаех къде се намирам. За да стигнем до трасето трябваше да напуснем главния път и да продължим по една малка пресечка, която излизаше извън града и водеше до хълмовете където се провеждаха тестовете. Там съответно се чуваше свирка и се виждаше полицай и аз свикнал с интересното мислене на нашите ченгета си помислих че сме някъде до тук и следват километри пеша. Да ама не полицаят наду свирката спря насрещното движение и почна да маха да завиваме нагоре. Газ нагоре и още едно разклонение – там вече ни спряха. Оказа се че финала е няколко метра зад полицая и просто нямаше как да ни пусне натам. Имаше доста коли но всеки спрял така че да не затвори никой и да има достатъчно място за минаване. Установихме се малко преди финала. От мястото където бяхме се виждаше доста и тъй-като тренировката вече беше започнала, решихме да не се местим много и да гледаме от там. И тогава видях че нещо се мярна между два хълма в далечината и остави след себе си диря прах. След няколко секунди вече излизаше от другата страна на хълма взе един s-образен завой така че имах чувството че тази кола я кара за последно и профучавайки покрай мен гледам... Сайнц. Мигам, мигам – прах. За следващите вече знаех какво да очаквам, но все пак..... Погледахме около час, при което ми направи впечатление че повечето карат по абсолютно една и съща траектория. Изключение правеха трима : Льоб – без почти никакви занасяния много точно и пресметливо / бих казал скучно, ако не осъзнаваш че минава по настилка на която обикновен автомобил няма да изкара много ако върви с половината от тази скорост/, Джи джи Гали – яко с вратите напред /този нещо не го слуша главата сигурен съм/ и Сайнц- този човек през цялото време караше коренно различно от всички останали – просто трябва да се види.
И така след като се поизпекохме из чубрицата по хълмовете на Ламия и си поначесахме крастата, решихме да отиваме с сервиза. Там също голяма организация – отиваш има си определено къде е за зрители, къде за преса и др. Влизаш в пресцентъра дават ти карта и стартов лист . Отиваш и зяпаш. Фирмените отбори са отделени в центъра другите наоколо по поляни и пресечки - при тях няма контрол къде ходиш. Помотахме се там взехме си по някой сувенир и тъй-като беше обед решихме да направим и едно море и бум след половин час на един плаж – жега жега много сол и накрая душ. Живнахме и отидохме при палатката. Решихме че на другия ден ще гледаме първия етап за деня - Елефтихори / за гръцките имена не нося отговорност ?))/ , който щеше да се кара два пъти и на практика това щеше да ни е за петък. Имаше и вариант да ходим да се гледат четири етапа по познатата схема – гледаш първите 15-20 и газ към следващия, но се отказахме тъй-като трябваше да въртим доста километри и пак не се знаеше дали ще гледаме 4 пъти или два. Елефтихори беше на около 20 км от палатката по карта и Станислав ме нави да ходим да го видим за да знаем къде ще гледаме – все пак ще сме там цял ден, 2 пъти, поне да е на хубаво място. Караме полека гледаме табела СС2, продължаваме. Минаваме едно баровско селце със страхотна гледка към морето и се чудим дали не объркахме въпреки че няма къде. Гледаме нова табела и след един завой спрях на старта. Спогледахме се и се пуснахме по етапа ?. Трябва да ви кажа че съм карал на първа с не повече от 10-15 км/ч защото решихме че искаме да се приберем в България барабар с колата. От пътя стърчаха доста големи камъни които не знам колко срещи от близо са имали с различни картери и др., но даже се бяха полирали. Малко след старта следваха два обратни завоя един след друг, като първият беше по-отворен и предполагаше по-атрактивно минаване. По големия брой бутилки и боклуци/за иначе що-годе чистата Гърция/, си личеше че това е доста посещавано място. Продължихме нататък и полека стигнахме до една голяма поляна. Етапа е доста дълъг а ние минахме малко от него и решихме че няма смисъл да ходим по-натам тъй-като сутриннта щяха да ни спрат на старта, а от там трябваше да се ходи пеша- обратния завой ни се стори добър избор.По време на “огледа” се разминахме с доста фенове. Едните бяха цял бус естонци, които така се бяха натъпкали че едва ли не имаше багаж дори по главите им.Върнахме се и прекарахме сравнително спокойна вечер – на Станислав му се услади Узото от безмитния магазин другите нещо не бяхме в час и припаднахме рано рано.

Сутринта въпреки че етапа беше близо пак трябваше да се става рано, но нали все пак сме на рали...Отделихме се по познатото от вчерашния ден пътче и гледам в огледалото ... едно “цивилно” Ево. Ние караме не много бързо и си мисля сега ще ме духне, дори му правя място да ме изпревари – но не кара си човека зад нас и толкоз. Пристигнахме и гледаме много коли много нещо. И на този фон десетина полицая. Да ама място много отново всички спрели така че да няма задръствания. В този момент един от полицаите дойде и ни посочи къде да спрем. Ние вече бяхме фокусирали едно по удобно място, но той – не. Настани ни точно там където беше решил. Колегите му действаха по същия начин и всичко се получаваше – никой не се разправя всеки отива там където му се каже и всичко е ОК. Малко след нас се движеше едно А8, но той беше отпратен доста по-надолу по пътя а ние с Астра на 10г ни настаниха в центъра .От там повървяхме около километър пеша и бяхме на набелязания завой. Там вече имаше доста народ и всички оживено коментираха и тръпнеха в очакване. Искам да наблегна и на още един за мен много важен факт – по отсечката и завоите нямаше ......Полиция – само на местата с повече публика по един safety marshal със свирка. След задължителното за един рали фен потропване на едно място за час – час и половина се започна лудницата. Тук вече с думи не бих си позволил да описвам..... В крайна сметка след около два часа и половина !!! всичко свърши и аз изобщо не съжалявах че решихме да гледаме само два етапа за деня. До началото на следващото минаване имаше около 3 часа и понеже един грък с когото си говорихме там ни каза че на около 2 км. от нас имало доста интересно място до някаква река където имало много хора, ние решихме да идем там тъкмо да се поразходим. Тук бих искал да спомена и една любопитна случка. Докато отивахме към набелязаното място като излязохме от един завой видяхме че качват на пътната помощ един Фокус ВРЦ, който като се доближихме се оказа на Вармболд. Имаше доста зяпачи към които се присъединихме и ние. Вармболд се въртеше малко по в страни и аз отидох и го попитах какво е станало. За голямо мое учудване той ме дръпна малко назад и ми показа един бордюр във вътрешната страна на завоя в който според думите му бяха счупили джантата си и потрошили окачването. Станислав си взе автограф от него, пожелахме му късмет занапред и продължихме нататък Домързя ни да ходим чак до там където ни препоръчаха и се установихме на една серия от бързи завои. И отново обичайното чакане – а после....... На полянката цареше оживление – коли, палатки, хора. Изкарахме си весело вечерта, като интересното беше че всички гледахме репортажа по Евроспорт от изминалия ден на ...... български ?)) / В нашата кола благодарение на Станислав се намираше и една сателитна чиния/.

Събота, приятна хладна утрин. Ставаме към 8 часа и веднага на отсечката. Атмосферата беше невероятна – на пътя отдолу километрична колона от коли – толкова не съм виждал за цяло едно рали България. Всички се предвижват към местата за гледане и когато мина хеликоптера, всичко живо дето не си е намерило място бяга и се катери по хълмовете или под боровете, тъй като правилата са железни и не веднъж се е случвало да се отмени етап поради много публика. Ако пък някой не се усети и продължи да се мотае по трасето, бива бурно освиркан и овикан от всички наоколо, така се създава една уникална ситуация при която публиката се самоконтролира /именно за това са излишни и полицаите по трасето според мен/. Втория ден първите 15 карат в обратен ред и първи има честта да ни опуши е местния ас Вовос. Направи ми впечатление че нямаше голяма подкрепа от местните зрителите. След като мина “подгряващата” група се появи и Льоб и след него веднага към колата и на следващия етап. Пристигаме на финала и какво да видя - пътя по който дойдохме се падаше под този на който се провеждаше скоростното изпитание и за да стигнеш от него до някой завой трябва да преодолееш едно не малко изкачване . Тълпа сигурно от около стотина души без никакво колебание драпаше нагоре към трасето – всички бързат едни напредват по-бавно, други ги изпреварват, всичко живо мъже, жени, деца се катери като че ли някой ги гони – голямо шоу. Ние не останахме по-назад и след малко бяхме горе на завоя. Там вече имаше толкова хора, че се чудех тези които тепърва се изкачваха къде ще стоят. Мястото представляваше бърз завой, който беше подкопан във вътрешната част и надолу беше 20-30 метра урва. При преминаването на първия направо изтръпнах – мина максимално вътрешно като половината кола буквално прелиташе над пропастта. Оказа се че не се е объркал и не го е взел на късмет този завой – всички след него минаха по идентичен начин без да върнат газта. Един фен по едно време се усети и отиде долу да ги гледа как минават над него. След етапа имахме достатъчно време да се върнем обратно за второто минаване на Павлиани. Решихме този път да гледаме първия завой след старта и да изгледаме целия етап без да правим изпълненията от сутринта. Отдавна не бях гледал ВРЦ на старт, но никога на макадам гледката определено е впечатляваща. Най-интересно беше когато на старт застана Сайнц. Публиката направо полудя. Един дори се съблече и си хвърли тениската пред колата като му сочеше да мине през нея. Напълно доволни от видяното през деня се върнахме обратно при палатката и прекарахме една много “приятна” вечер.

На другата сутрин отново станахме рано, защото за голямо наше съжаление трябваше да си събираме багажа.
Станислав имаше малко лична работа и затова нямаше да можем да гледаме много през този последен ден. Решихме да гледаме предпоследния етап и да пропуснем награждаването, но не бяхме сигурни как да стигнем до там - по картата разтоянието беше доста. Все пак решихме да пробваме но малко след като тръгнахме видяхме че доста зрители карат в другата посока / ако колата не е била на автомивка предната вечер няма начин да сбъркаш къде са ходили и накъде отиват/. Спряхме и още щом излязох и метнах на първата кола която се появи, човекът спря и ни каза че за етапа трябва да караме в другата посока. Предложи ни да караме след него и въпреки че на няколко пъти поизостанахме намаляваше и ни изчакваше!!!!. Оказа се че има пряк път, който обаче го нямаше на картата, тъй като беше около 20км макадам. Стигнахме малко преди старта на отсечката и си намерихме хубав обратен завой за гледане. Един маршал се опита да ни изгони от там като явно обясняваше че можело като минава колата някой камък да ни сцепи главите, но гърците пък му казваха че не им пука и той ни остави. Оказа се че човекът беше прав. Като започнаха да минават бегачките освен пепелта която вдигаха, право срещу нас хвърчаха не малки камъни. Всички обаче бяха супер доволни и който беше ударен си търсеше и си прибираше камъка ..... голямо шоу.
След края последната кола направо не ни се тръгваше, но нямше как. Тъй като ни чакаше доста път а не бяхме във вид приятен за гледане, отново направихме едно море и обратно към България.

В края на разказа си искам да споделя и някои мисли с Вас, които ми минаваха през главата по време на обратния път и през следващите няколко дни.
Ясно е че икономическото състояние на страната ни се отразява много на този спорт и няма как да гледаме кой знае колко повече и по-хубави коли, но има нещо което не зависи основно и само от парите. Става дума за организацията - вече на няколко пъти по-горе споменавах за неща които са ми направили впечатление по отношение на нея, но все пак - нищо подобно не съм виждал по нашите състезания, цялата концепция е различна, но всичко се гради на различния манталитет на хората там. Без полиция по етапа!!!!!!!!! – ако е тук не можеш излезе на глава с някой дето не ще да се махне от пътя или притичва постоянно по време на етапа насам натам/и там застават на опасни места и трудно ги местят, но в крайна сметка се махат и то под натиска на останалите зрители/ тук най-много да стоят на пук на другите или в още по-лошия случай да се стигне до някой бой / щото тука освен да гледаме и “консумираме” разни работи/. Полицията действа извън етапа, но и там няма своеволия всеки да се тика и някои да имат претенции че като са с А8 или някъв джип и трябва да спрат където те искат. Освен това по време на обикалянето между етапите не се провежда алтернативно рали както у нас – с колкото кара предния с толкоз и този след него / без да му свири мига и вика през прозереца/. От друга страна и полицията си разбира от работата и няма изпълнения като тези на нашите суперразбирачи с фуражки. Един час преди етапа трябва да се затвори пътя – един час преди това се затваря. Не два часа, не час и двадесет минути щото така му казал някой /в повечето случаи и той не знае кой!!!/ или щото така му е дошло на акъла. След това не се пуска никой нито с Мерцедес нито със Трабант и толкоз.

Не искам да изглежда така че само ругая по нашите организатори, но се убедих че определения като “перфектна организация” за българско рали до този момент не би трябвало да се използват. Наистина има проблясъци, добри хрумвания при провеждането на някои наши състезания, но сме много далеч от перфектното.
И гърците не са, но са далеч напред от нас в това отношение. И още нещо видях че голяма част от отговорността за провеждане на не перфектно но много добро рали се дължи и на нас феновете около трасето. И си мисля че в това отношение можем да направим нещо за нашия любим спорт, като започнем от там да бъдем малко по-примерни зрители. Нека помислим по този въпрос.
Знам че повечето сте наясно с тези неща, но просто не се стърпях да ги напиша.
Надявам се разказа ми, макар и писан набързо и в работно време да Ви е харесъл. Не претендирам да разбирам много от писане на подобен вид статии и се извинявам за стилистичните грешки и уличния език, който съм използвал на места.
Пожелавам си догодина пак да съм там, а някои от Вас четящите тези редове да сте с мен.

Повече снимки от Рали Акрополис 2005

 

Станимир Стоянов - sstan
Рали Клуб - България

 
   
Някои права запазени Creative Commons License (сс) 2002-2008 Рали Клуб - България