Рали "Акрополис 2007 " - до Атина и обратно

Тръгнахме от София около 9,30 в сряда с намерението до вечерта да пристигнем на шейкдауна на BP Ultimate Acropolis Rally of Greece 2007 и да спим там на палатки. Минаването през границата вече е много бързо и лесно. Без никакви проблеми пристигнахме в Атина около 19,30. Предварително си бяхме разпечатали от сайта на ралито пътните книги за зрители. Гърците са подготвили отлични ръководства за зрители, които водят до всеки етап сравнително лесно през няколко места. Добре е все пак да имате много подробна карта на Атики (региона в който се провежда ралито) тъй като на нормалните пътни карти има един единствен път в региона и не вършат никаква работа. Ако ползвате GPS навигация се уверете, че имате подробна карта на Гърция, по възможност с макадамовите пътища каквито те имат много. Добра работа вършат картите на етапите, където са отбелязани селата и малките асфалтови и макадамови пътища.

Тази година заради финала на шампионската лига по футбол щаба, сервизния парк и суперспециалния етап на ралито са изместени от олимпийския стадион на Атина на хиподрума от олимпиадата в град Маркопуло на около 30 км югоизточно от центъра на Атина. Шейкдауна беше на около 3-4 км от сервизния парк до малкото село Куварас. Описанието как се стига до него беше доста лесно и към 20 часа вече бяхме на етапа. За разлика от миналата година сега нямаше изнесен сервиз близо до шейкдауна, а се ползваше големия парк пред хиподрума на 3-4 км от отсечката. Това е добре за отборите, но не и за нас зрителите, тъй като нямаше как да се гледа едновременно сервиз и тестовите минавания на екипажите. По късата отсечка имаше страшно много зрители, които пристигаха през цялата нощ.

Колите започнаха да минават малко след 8 часа като първо започна ако си спомням добре Сордо, стартираха и пилотите на Форд – Гронхолм и Хирвонен. Също като миналата година Гронхолм мина само два или три пъти в началото и до 10 часа се прибра, а Льоб преди 10 мина само веднъж и след това още 4 пъти. Обстановката беше като на тестове – понякога караха по-бавно, понякога доста бързо. Долу на старта също беше доста интересно – успях да видя как преди всяко минаване на автомобил на М отбор, технически комисари ръководени от делегат на ФИА със специални устройства четяха боркода от гумите и предпазната клетка на всяка кола. Снимах също и записките на някои навигатори. Интересно е също, че Манфред Щол в началото мина 4 пъти и после поне два пъти го видях да вози някакъв спонсор. Практика, която се използва отдавна в световния шампионат по време на шейкдаун. Задължително е да се гледа шейкдауна на световно рали, тъй като карат почти 4 часа непрекъснато, можеш да видиш топ пилотите по няколко пъти и всъщност все едно имаш още един ден за гледане.

След шайкдауна отидохме в близкия сервизен парк, който беше разположен на паркингите пред хиподрума – мястото като разположение е още по-добро отколкото миналогодишния парк, тъй като той заема още по-голяма площ. Фирмените отбори бяха разположени в едната част на парка в правоъгълна форма, а частните отбори и PWRC отборите бяха от другата страна. Достъпа за зрители е напълно свободен като ограничение имаше само на разстояние 3-4 метра пред фирмените отбори. Щаба на ралито беше в сградата на хиподрума. Купихме си от най-евтините билети (10 евро) за суперспециалния етап и откриването в 19,00 часа.

Тук е място за критика на организаторите. Самия суперспециален етап беше конфигуриран перфектно – трасето беше добро, дълго, интересно, имаше мост, имаше и два скока, но нямаше добри места за публика! На хиподрума има само една централна трибуна, която е малка, а и дори и тя е доста отдалечена от екшъна, тъй като между оформеното трасе и зрителите е пистата за конни надбягвания. Имаше и една малка трибуна вдясно от централната. От другата страна където са местата за евтини билети няма трибуна а просто едно тревисто хълмче и за да видиш нещо като хората трябваше да ползваш бинокъл. Нямаше атмосферата, която беше на олимпийския стадион, обявен за най-добрия супер етап в световния шампионат миналата година. Въпреки това конфигурацията на трасето е много добра и ако организаторите искат да го запазят за следващата година трябва да помислят за сглобяеми трибуни по-близо до него.

После се отправихме към къмпинга, който е до Кинета, на около 50 км западно от Атина. Този регион е най-подходящ за нощуване, тъй като е почти в центъра на състезанието и има много хотели и къмпинги на брега на морето.

В петък сутринта тръгнахме към СЕ4 – Агиа Сотира, на около 30-40 км от нашия къмпинг. Имахме идеята да се опитаме да гледаме и СЕ Тива, но нещата не се развиха както очаквахме. Както споменах организаторите са направили много добро ръководство за стигане до всеки етап по няколко пътища, за съжаление повечето са макадамови. Ръководството е от рода на „стигате село Агиа Сотира, след Таверна хххх завивате наляво, занулявате трип километража си и следвате пътната книга”. Пътната книга е същата като тези, които се ползват в ралитата, но за жалост аз късно разбрах кое в нея показва макадамов път. Оказа се, че до мястото за гледане се пътува 6,5 км по доста разровен макадам, което всъщност си и пишеше, но късно го прочетох. Нямаше как да се връщаме и да ходим на други етапи, но се оказа, че така е по-добре. При световните ралита може би е по-добре да се гледат два пълни етапа на ден, отколкото да се обикаля да се гледа възможно най-много. Обикновено разстоянията до другите етапи са големи, трябва да се пътува много, изморително е, особено в жегата и тъй като се принуждаваш да гледаш близо до колата изтърваш интересните неща. По-добре е да се стои на един етап целия ден – много по-лесно и спокойно е, можеш да си подбереш много добри места за гледане, а в рали като Акрополис почти всички коли са интересни за гледане.  

Етапа стартира и интересното беше, че Льоб почти отърва един завой. Отърва е силна дума що се отнася до Льоб, но просто задницата на колата се изнесе повече от обичайното, като разбира се Себастиен си я вкара в пътя. На другия ден пак се виждаше подобен стил. Мястото беше добро - имаше 100 метра права, десен и веднага ляв с доста сериозно изкачване. Настилката беше доста тежка - подобна на най-дългия етап в ралито тази година и всъщност най-дългия тази година в Световния шампионат - 48 километровия Агиа Теодории, който беше в събота. Интересно е да си види как на път, по който вървят само джипове минават рали коли със скорости доста над 100 км/ч и как четирите колела ровят камъните на завоите.

Нека разкажа малко повече за охраната и сигурността на ралито. Нещата не са се променили спрямо миналата година. Личното ми мнение е че по отношение на охраната на Акрополис всичко е "организиран хаос". Полицаи вътре в етапите няма, те стоят само по пътищата за да организират трафика. Рали Акрополис не е платено рали (едно от малкото останали в Световния шампионат). Етапите са свободни за зрители навсякъде. Има на места заградителни ленти и тук-там маршали със жилетки и свирки. Те свирят задължително при наближаване на автомобил. Очевидно броя на маршалите е недостатъчен да обезпечи охрана като на наше рали, но там публиката е приучена отпреди чрез отмяна на етапи. Хеликоптера на ФИА минава и ако на дадено опасно място има хора етапа може да бъде отменен и очевидно се е случвало преди, тъй като зрителите веднага заемат по-безопасни позиции само като чуят хеликоптера или автомобил преминаващ по трасето. Разбира се и там има хора, които не стоят на безопасни места, за щастие обаче не си спомням наскоро да се е случвал инцидент. Публиката там просто се "самопази" и въпреки немногото отговорници по сигурността хората ги слушат. Те от своя страна са любезни и не се карат с тях, както и полицаите. Нещо, което е непознато у нас или поне е доста рядко.

Както споменах по-горе нямаше как да се местим от този етап и трябваше да чакаме второто минаване, до което имаше 3-4 часа. Поне разполагахме с време да пообиколим етапа и да си намерим по-добро място. Тръгнах надолу по отсечката и намерих един прав участък около 150 метра и реших, че там е мястото - просто ми се гледаше скоростно място. Не се бях разходил по-надолу и при минаването на Гронхолм видях, че в дъното на правата има двоен скок! Не бях гледал скок на това рали и веднага след Маркус се затичахме към мястото. Беше невероятно - колите идваха засилени около 100 метра, а превала свършваше рязко и скачаха на височина почти метър. Малко след това имаше още един малък скок. Серийните гр. Н коли скачаха на половината височина на WRC автомобилите.

След като мина този етап тръгнахме да се прибираме към къмпинга до Кинета. В събота етапите бяха само на няколко километра от него, така че имаше време да се разходим и да потърсим добро място за гледане. Обмисляхме да отидем и на отдалечения сервиз в Лутраки след 48 километровия Агиа Теодории - най-дългия етап в Световния рали шампионат, но се оказа, че за да гледаме сервиза трябва да жертваме някой от етапите, което не ни се нравеше особено. Искахме да гледаме СЕ Агия Теодории, защото там щеше да бъде най-интересно, до него имаше поне 5 пътя за зрители и за нас удобен беше само един. Тръгнахме да го търсим, намерихме го лесно по пътната книга, но точно тогава разбрах кое в нея обозначава макадамовия път, нещо което сутринта не знаех и заради което се забихме в макадама. Трябваше да минем 15 км по макадамов път, което беше трудна задача за нашия Нисан Алмера и се отказахме от този етап. Вместо него лесно можехме да гледаме финала на следващия етап - 11 километровия Лутраки. Стоп финала е точно на асфалта така че колата можеше да остане паркирана там. Влязохме навътре в отсечката и едва на около 600-700 метра от финала имаше страхотно място с два обратни хеърпина, които се караха на качване. Решихме, че другия ден ще сме там.

В събота сутринта се позиционирахме съвсем навреме на избраните предишния ден места. Трябваше да почакаме към 45 мин, но си струваше. Мястото беше наистина перфектно, абсолютен контраст на вчерашните скокове - спускане, почти обратен и после два хеърпина и всичко това се виждаше от едно място. Не мога да описвам какво точно сме видели там, но го има в галерията, трудно е да се опише. Всички пилоти в челото минаваха почти по идентичен перфектен начин. Отново обаче ми направи впечатление, че Льоб се пързаляше повече от обичайното за него. Странно...

След като свърши етапа беше почти невъзможно да гоним друг етап и не ни оставаше нищо друго освен да гледаме отново там следобед. Имаше доста време до другото минаване, така че можеше да направим малко туристическа разходка. Това е хубавото да гледаш само по два етапа на ден - не се мориш в пътуване, гледаш всички коли спокойно и имаш време за допълнителни забавления - разходки, плаж и т.н. Решихме да отидем до Коринтския провлак в Коринт, който беше само на тридесетина километра. Аз съм ходил там и преди, но не бях ял сувлаки точно до моста. Сувлакито е свинско шишче с подправки. Много добра храна за рали. :) Продават 4 шишчета с пържени картофи и хляб за 6 евро - цената е добра.

На второто минаване се върнахме на същото място, но този път застанах точно на хълмчето над единия хеърпин за да мога да направя добри снимки. И се получи, както се вижда от галерията. Мястото беше много добро, но за да имам добра позиция трябваше да стоя 40 минути на гръцкото слънце докато почне етапа. Тук още по-отблизо се виждаше каква сила представляват WRC автомобилите на разровения макадам. Всичко се вижда от снимките. На това място снимаше и професионален фотограф с техника за поне 10000 евро.

В неделя сутринта трябваше да станем много рано тъй като етапите бяха на около 60 км и започваха към 8 часа. Тръгнахме час и нещо преди първия етап, но по пътя се омотахме - не хванахме най-бързия път и се оказа, че няма да хванем първите коли. След бърза справка с картата се оказа, че може да гледаме зоната за презареждане до село Скурта. Оттам до Атина бяха около 70 км и зоната беше необходима тъй като имаше две врътки този ден. Зоната за презареждане беше разположена на по-малка площ отколкото на наше рали. Дотогава бях виждал такава само миналата година на сервиза на шейкдауна на Акрополис, но беше по-малка. Тук имаше един камион с три места за зареждане с варели и бензиноколонки и всякакви видове щуцери за зареждане. Няма механици, екипа по зареждането бяха 5-6 човека англичани. Горивото за всички явно е едно и също. Малко преди първата кола с хеликоптер кацна някакъв представител на техническата комисия на ФИА, който инспектираше измерването на теглата на автомобилите. В тази тема може да видите снимката с теглата. Колите пристигаха, минаваха през кантара, тежеста се вписваше в един документ, навигатора се подписваше. При зареждането навигатора само казваше на "бензинджиите" колко литра да напълнят. Тук впечатление ми направи това, че Льоб през цялото време докато беше в зоната си говореше с отбора през слушалките, беше доста замислен и не излезе от колата докато Гронхолм излезе, разтъпка се, съблече си номексовата фланелка и я просна да се суши на ролкейджа.

След като погледахме там отидохме да гледаме СЕ Скурта, който беше на 2-3 км оттам. Имаше доста хора, спряхме колата на около 500-600 км от отсечката, като от селото то етапа бяха около 3 км по макадамов път. Разполагахме с време и се разходих по отсечката час и половина преди старта за да си намеря добро място. Застанах над един превал след 50 метра права, след него имаше бърз ляв и спиране за десен обратен. Мястото беше много триково. Тук страхотно минаха Сордо, Хенинг Солберг, Петер Солберг и Мико Хирвонен. Общо взето всички топ пилоти минаха почти идентично - пълна газ през превала отнемане на газ на бързия завой с едновременно спиране и след като колата започне да се пързаля - газ. Единствено пилотите на Мунчис - Луиз Перез Компанк и Хуан Пабло Райес минаха с връщане на газта на превала и по-ранно спиране. Много ясно си личеше защо Мунчис никакви ги няма в класирането.

След като мина етапа се натоварихме към 13,30, хванахме магистралата и около 23 часа бяхме в София. Следващата година пак!

Снимки от ралито

Николай Китанов
Рали Клуб - България