The Race of Champions London 2007 - Впечатления на Николай Ангелов

16 Декември 2007, 8.30 часа, някъде в западната част на централен Лондон
Събудих се от ярките сутрешни лъчи на иначе рядко появяващото се в Лондон слънце с мисълта, че днес е големия ден – този, в който за първи път ще отида да гледам на живо the Race of Champions. Бях си купил билет още в началото на ноември и от тогава насам очаквах състезанието с нетърпение. За да направя преживяването още по-приятно, реших да взема с мен един приятел (италианец), който толкова се въодушеви от идеята да гледа подобно състезание на живо, че специално за целта отиде и похарчи 300 паунда за нов варио обектив, с който да може да снима събитията на стадиона...

12.15 часа
Обличам топли дрехи, нарамвам червената раничка, с която ходя навсякъде и се отправям към близката станция на метрото. Четиридесет минути и едно прикачване по-късно пристигаме на мястото на събитието – новопостроения стадион Уембли. Този, на който националният отбор на Англия загуби с 2 на 3 преди няколко седмици последния си квалификационен мач, срещу Хърватска, и с това пропусна да се класира за Европейското първенство по футбол. С радост установяваме, че въпреки немалкото зрители достъпа до стадиона е съвсем лесен и бързо намираме нашите две места в основата на горния балкон – точно срещу apex-a на последния завой преди старт-финалната права. Още с влизането на стадиона разбирам, че това е едно прекрасно съоръжение – три нива с удобни (и чудесно изглеждащи) червени седалки за 80,000 зрители и две огромни видео стени. По-важно, обаче е, че имаме чудесна видимост към цялото трасе, което е и едно от предимствата на гледането на подобен род състезания на живо. Оглеждам внимателно конфигурацията на трасето и следите от гуми оставени върху асфалта по време на тренировките, за да разбера откъде минава идеалната линия и къде ще са интересните места за правене на снимки. Това, което ми прави впечатление е че трасето е изключително тясно и че повечето от завоите са доста бавни. Профила на пистата  е по-различен от този на Стад дьо Франс през последните години и накратко бих го описал по следния начин:

Тръгване в посока обратна на часовникова стрелка по външното трасе към бърз ляв завой, следва кратко ускорение към още един бърз ляв, последван от лека чупка вдясно преди 90-градусовия десен завой, който води под моста. От него трасето преминава през два обли обратни завоя (десен и след него ляв), първия от които се стеснява в края. Това прави намирането на точната линия за влизането в следващия обратен завой доста трудно (не случайно точно на него се завъртяха Петер Солберг и Анди Приол). От там нататък остава един среден ляв завой и състезателите отново излизат на старт-финалната права, този път обаче от вътрешната страна. Вътрешното трасе е по-еднообразно (и малко по-късо) от външното. Състои се от три обратни завоя с различна геометрия, след което се излиза на къса права, която води към моста. След неговото преминаване колите имат не повече от 25 метра за спиране преди предпоследния средно бърз ляв завой. Следва кратко ускорение към последния ляв завой и стартфиналната права.

14.00 часа
Шоуто започва с представянето на 16-те богоизбрани да се състезават в този прекрасен студен, слънчев, декемврийски ден. Първата надпревара е за Купата на Нациите, в която участват осем отбора – Скандинавия представена с три, Великобритания с два, Франция, Германия и САЩ – с по един. Много щеше да ми хареса ако имаше отбори от Италия (например Джандоменико Басо или Джиджи Гали и Валентино Роси) и Испания (да речем Фернандо Алонсо и Дани Сордо), а защо не и един от Източна Европа (в състав Роберт Кубица и ... Ян Копецки), но и подбора на организаторите не беше никак лош, особено като се има предвид регламента на състезанието и допълнителните атракции, които бяха подготвени за подгряване на публиката.
В първата серия от Купата на нациите двамата братя Солберг отстраниха Иван Мюлер и Себастиан Борде, а Гронхолм и Ковалайнен се справиха със „съседите си” Том Кристенсен и Матиас Екстрьом. В долната част на схемата за радост на местната публика Бътън и Приол победиха вековните “врагове” от Шотландия, а Шумахер и Себастиан Фетел нямаха никакви проблеми срещу американците Травис Пастрана и (неблестящия с нищо пилот от NASCAR) Джими Джонсън.
В скандинавския полу-финал финландците победиха норвежците, за да се изправят на финала срещу Германия.

15.47 часа
Михаел Шумахар застава на стартовата линия от външната страна с Фиат Пунто Абарт С 2000 срещу Хейки Ковалайнен в първата финална серия за Купата на Нациите. Червен светофар, оборотите се повишават, ... 3, 2, 1,  ... старт. Ковалайнен се изстрелва към първия обратен завой, а Шумахер ... остава неподвижен на стартовата линия. В този момент приятеля ми (италианец) с лека ирония възкликва „хъ, Шумахер не успя да потегли, защото кара ... Фиат”. Двайсетина секунди по-късно Шумахер потегли тъкмо преди Ковалайнен да успее да го изпревари и двамата започнаха невероятно зрелищно преследване броня до броня по това иначе тясно трасе. Гледката беше невероятна, на моменти имах чувството, че Шумахер заставаше перпендикулярно на линията, по която караше Ковалайнен и то на не повече от метър пред него. Не съм си представял, че двама пистови пилоти могат да направят имповизирайки толкова добри power slides с кола, която карат за първи път. Накрая, както си му е реда Ковалайнен изпревари Шумахер от вътрешната страна на старт-финалната права и даде решителна преднина на отбора на Финландия. Във втората серия задачата на Гронхолм срещу Себастиан Фетел изглеждаше като детска игра, имайки предвид, че се състезаваха с Форд Фокус. Както се видя две минути по-късно, обаче, the Race of Champions за пореден път се оказа състезание, в което велики пилоти биват побеждавани в собствените си автомобили. За голямо съжаление на финландците този път жертвата беше Маркус Гронхолм. Както самия той каза след финала: “Не мислех, че е нужно да карам на ръба, защото очаквах Фетел да направи грешка с Фокус-а” след което полу-шеговито, полу с горчив тон добави “... и отново имам Себастиан пред мен”. В решителната серия Фетел, доказа, че младите надежди се справят доста добре на the Race of Champions, достигайки финалната линия преди Хейки Ковалайнен, който през 2004 година успя да спечели състезанието при първото си участие, побеждавайки на финала самия Михаел Шумахер.
В промеждутъка между края на Купата на нациите и началото на индивидуалното състезание организаторите бяха подготвили няколко доста инетересни атракции. Последователно на трасето излязоха незабравимото Ауди Куатро С1 от група Б, пилотирано от Стиг Бломквист, последвано от дизеловото Ауди, спечелило 24-те часа на Льо Ман и другото, което Матиас Екстрьом пилотира в DTM. Малко по-късно на трасето се появиха и два болида от Формула 1, Торо Россо, пилотирано от Себастиан Фетел и Ред Бул с Дейвид Култард зад волана. Последният загаси мотора два пъти и се наложи да го бутат, но иначе показа няколко чудесни завъртания (doughnuts, както са известни тук).
Най-интересната част от атракционната програма, за мен обаче, бяха каскадите на Тери Грант (http://www.terrygrant.com/). Този човек е направо невероятен. Кара си малката мощна кола (The Legend – 1937 Ford Sedan) и по някое време, докато се върти, излиза от нея и започва да гледа от страни. За the Race of Champions беше подготвил още по-голяма атракция. Остави малката кола да се върти сама в кръг с нищожен радиус, излезе от нея, качи се в един TVR и с него започна да се върти около малката кола - в обратна посока. Всичко това се случи на сравнително неширок участък от пистата и изискваше страхотна прецизност. Тери го направи да изглежда невероятно лесно ... Истински майстор!!!
След Тери, дойде ред на мотоциклетистите да покажат какво могат. Първо гладахме серия от акробатични скокове в стил Травис Пастрана с 250-кубикови мотори, след това на пистата излезе един каскадьор със специално подготвен мотор на BMW, с който показа невероятно майсторство при карането на едно колело.
Големият момент на вечерта, обаче, дойде когато организаторите решиха да почетат паметта на Колин МакРей. Първо, единия от организаторите (Фредерик Джонсън), произнесе кратко, но доста прочувствено слово за Колин, след което даде думата на Дейвид Култард, който продължи в същия дух и добави, че Колин би се радвал да види всички тази вечер да се състезават на ръба и да доставят радост на многохилядната публика. Дейвид обеща да направи точно това. Междувременно, Алистър МакРей излезе на трасето със Субару-то, с което Колин стана световен шампион през 1995 г., развявайки от покрива голямо шотландско знаме. След няколко зрелищни завъртания, го паркира в една от зоните между вътрешното и външното трасе и то остана там до края на състезанието, за да напомня за Колин МакРей и неговия невероятен състезателен дух... Веднага след това, засвири шотландска гайда и публиката се изправи на крака, за да отдаде почит на своя нелепо загинал любимец...

17.00 часа
Време е за индивидуалното състезание: Шестнайсет пилота, изправени един срещу друг в директни елиминации по двойки, в една единствена серия. Колите, с които се състезаваха бяха Solution F (на външен вид изглежда като новата Астра, но има централно разположен двигател с 310 к.с. и задно предаване) и ROC Car (малкото бъги с мотоциклетен двигател, с 170 к.с. и задно предаване). За съжаление, в тази част от надпреварата не можахме да се насладим напълно на другите три коли, които гледахме в Купата на нациите. Форд Фокус и Астон Мартин излязоха на трасето само по веднъж - в четвърт финалите, а Фиат Пунто Абарт, изобщо не се появи на трасето след зрелищното преследване между Шумахер и Ковалайнен. Сериите от първия кръг минаха доста бързо и веднага стана ясно, че рали пилотите няма да бъдат сред звездите на вечерта. Хенинг Солберг, предвидимо загуби в двубой с Михаел Шумахер. Брат му Петер не беше внимателен и се завъртя с ROC Car още в първата обиколка срещу Дейвид Култард, отпадайки безславно. Алистър МакРей не успя да впечатли с ездата си и нямаше особено голям шанс да победи Дженсън Бътън, който демонстрира изключително плавен и много прецизен маниер на езда. Последният рали пилот, който отпадна в първият кръг за голямо съжаление беше ... Маркус Гронхолм.
Четвърт-финалите минаха без особени емоции, с изключение на едно опасно завъртане на Хейки Ковалайнен с Астон Мартин, точно при преминаването на старт-финалната линия. В първия полуфинал, Михаел Шумахер победи Себастият Борде с ROC Car. В другата серия, двамата пистови пилоти Анди Приол и Матиас Екстрьом премериха сили със Solution F и за съжаление на местната публика, Анди Приол не успя да стигне до директната битка за първото място. Завъртя се на последния обратен завой на вътрешното трасе и колата заседна в тревата до пистата без да може да излезе от там на собствен ход. Така до финала достигнаха миналогодишния победител Матиас Екстьом и Михаел Шумахер. В първата от трите серии шведът стартира доста добре със Solution F, натрупа преднина още в първата четвърт и успя да я задължи до края. От тук нататък Шумахер нямаше друг избор освен да даде всичко от себе си. И той го направи – в типичен свой стил, излезе на пистата с ROC Car и точно в момента, в който беше нужно постави рекорд на трасето, с което изравни резултата. Решителната трета серия беше доста напрегната. Екстрьом отново показа, че Solution F подхожда на стила му на пилотиране и набра малка преднина след първата обиколка, но Шумахер далеч не се беше предал и продължи битката до последно. Един завой преди края, виждайки Екстрьом пред себе си, Шумахер направи зрелищно завъртане и в крайна сметка не успя да пресече финалната линия. По този начин и съвсем заслужено, Матиас Екстрьом стана Шампион на Шампионите за втора поредна година.

Ето и моята лична класация на пилотите за вечерта:
Новак на състезанието: Себастиан Фетел – показа, че има невероятен потенциал и хъс за победа печелейки сам Купата на нациите за Германия след победи над Хейки Ковалайнен и Маркус Грьонхолм във финалната серия. Хейки си върна за загубата още в първия кръг на индивидуалната надпревара, но това вече нямаше особено значение.
Разочарование на вечерта: Маркус Грьонхолм – Маркус така и не успя да разбере какъв е духа на the Race of Champions. Нито за момент не се усмихна, караше много предпазливо и логично ... загуби серия в собствения си Форд Фокус в Купата на Нациите. След това отпадна безславно още в първия кръг на индивидуалното състезание. По-жалко, обаче, беше това, че той по никакъв начин не се опита да направи спектакъл за публиката в последната си (засега) поява по състезателните трасета. Дано го видим отново зад волана някой ден...
Най-агресивен пилот: Травис Пастрана – Травис показа, че има истинско желание да покаже на какво е способен. Караше толкова агресивно, че удари предпазните ограждения цели четири пъти, без особени последствия за автомобилите, но със немалка уплаха за пасажерите в тях. Истинска атракция.
Звезда на вечерта: Михаел Шумахер – противоположно на Грьонхолм и точно както се полага на един истински шампион, Михаел знаеше за какво е дошъл на Уембли и какво се очаква от него. Специално за събитието си беше поръчал гащеризон с логото и надписите на благотворителната организация за медицински изследвания, която пилотите и организаторите решиха да подкрепят (ICM). През цялото време караше в типичния си чист и леко агресивен стил, постави няколко последователни рекорда на трасето и стигна до двата финала. Показа, че освен всичко друго му се отдава да прави и шоу за публиката – при преследването с Ковалайнен и при завъртането си в последната серия на индивидуалното състезание. Дано да го поканят отново през следващата година.
В обобщение ми остава да кажа, че въпреки студеното лондонско време, петте часа, които прекарах на Уембли, в компанията на няколко от най-добрите пилоти на планетата ще си останат едно незабравимо преживяване. Възможността да видя на живо последното състезание на Маркус Грьонхолм, преследването между Шумахер и Ковалайнен, Ауди Куатро C1 и каскадите на Тери Грант си заслужяваха всяко пени от петдесет и петте паунда, които платих за да присъствам на този невероятен спектакъл. Приятелят ми от Италия беше на същото мнение...

За Рали Клуб - България
специално от Лондон
Николай Ангелов