Рали "Германия" - впечатления

Рали „Германия” е разположено в западната част на Германия. Център на ралито е гр. Триер – най-стария германски град. Триер е съвсем близо до Люксембург. Цялото рали се провежда в областта Саарланд, мисля, че е наречена на град Саарбрюкен (или обратното), който е на около 70 км от Триер на границата с Франция. Първия ден от ралито се кара във винарската област Мозелланд около река Мозел. Втория ден е около и във военната база Биркенфелд, а третия ден е близо до сервизния парк на езерото Босталзее.
Разстоянието от София до Триер е около 1950 км. Тръгнахме от България около обяд във вторник и в сряда в късния следобед бяхме на къмпинга до сервизния парк като спряхме за около 3 часа малко след Виена. Пътуването не е много сложно тъй като се пътува само по магистрали почти през целия път. Около езерото Босталзее има няколко къмпинга и ние се настанихме на импровизиран къмпинг на ADAC, който не предлага много удобства тъй като се организира само по време на ралито. Забелязах добър къмпинг на 100 метра от сервизния парк, който беше на същата цена като нашия. Все пак къмпинга е най-евтиния вариант за нощуване – трима човека платихме общо 48 евро за четири дена. Цените на хотелите са много, много по-високи.
Рали Германия е едно от платените ралита в Световния рали шампионат т.е. за да наблюдаваш надпреварата е необходимо да си купиш билет. Цялата организация на състезанието е направена в улеснение на зрителите, които плащат по 15 евро на ден. В официалната листовка, която се разпрастранява свободно по т.нар. инфо точки по целия маршрут на състезанието може да се намери доста изчерпателна информация за достъпа до местата за гледане. Разбира се, в брошурата информацията е полезна само за тези, които са с билети. Гледането без билети не е невъзможно, но изисква добро познаване на пътищата, които уверерявам ви, в Германия никак не са малко. От хора ходещи редовно на ралито разбрах, че предишни години е било по-лесно гледането без пари, но всяка година става все по-сложно и сложно. Очевидно германците се усъвършенстват. В листовката е посочено, че всички необозначени места за гледане са забранени за зрители и ако не се спазват зоните е възможно това да доведе до отмяна на етапа. Има три вида зони за зрители А, В и С като разликата между тях е обяснена в основното ръководство (струва 5 евро). Не знам немски и затова не мога да си го преведа, но предполагам зона А е за 25000 зрители, с коментатор, заведения, тоалетни и т.н. Всички зони в картата са дадени с различни цветове, както и пътищата, които водят до етапите – те са означени с цвета на етапа. Трябва да отбележа, че това рали промени изцяло представата ми за начин на гледане на рали. У нас сме свикнали да изчисляваме колко точно часа преди етапа да влезем в него, да си добавим евентуалното допълнително време в което местната полиция ще реши да затвори етапа, разправии и т.н. Зоните за гледане са така подбрани, че да има вход и изход по други пътища, така, че не е необходимо да се мисли и затова. Спокойно могат да се гледат по 4 етапа на ден тъй като за всяка зона си има паркинги, които са достъпни по време и веднага след етапа. Всеки паркинг или няколко паркинга (стриктно отбелязани в картата с Р1, Р2, Р3 и т.н.) имат изход към най-близкия незатворен път за да може публиката да се придвижва до други места за гледане. Всички зони за публиката са по немски оградени с предпазна мрежа, а лошото, е че огражденията са доста далеч от пътя.
В четвъртък сутринта беше шейкдауна. Официално място за гледане има до село Босен, което се намира на няколко километра от сервизния парк около язовир Босталзее. В самото село има направен паркинг за който се плаща 1 евро на автомобил (както и на всеки друг паркинг на ралито – глобата е 150 евро). На около 50 метра от зоната за зрители има пункт за билети който е отбелязан с табели Cash. Хората продаващи билети също носят жилетки, на които пише Cash – цената е 15 евро само за шейкдауна. Другата опция е да си закупиш т.нар. Super Pass на цена 60 евро (за сравнение на Wales RallyGB супер пас-а е 99 паунда /около 140 евро/), който ти дава право да гледаш цялото рали включително и суперспециалните етапи в Сент Вендел събота и неделя. Ние решихме да си вземем Super pass-ове, тъй като цената за цял ден е 15 евро, а за гледане само на един етап не съм сигурен дали изобщо има билети. Към супер пас пропуска върви и талон за безплатен паркинг, който обаче по незнайни за нас причини не получихме на шейкдауна. Наложи се в петък да си купим такъв за 3 евро от едни германци и след това не сме плащали за паркинг.
Когато пристигнахме на шейкдауна колите вече правеха тестовете. Зоната беше доста голяма – явно зона А, има коментатор, който вика при минаването на колите и се опитва да събуди студените германци. Цялата зона е оградена с километри предпазна мрежа съвсем стриктно, почти навсякъде има стюарди със специални жилетки и радиостанции, и доколкото забелязах всички си изпълняват стриктно задълженията. Ролята на полицията в това рали се състои само в регулиране на трафика и разбира се в спирането на пътищата. Цялата останала дейност се изпълнява от специално наети хора. Също любопитно за мен представляваше „тунелчето” за минаване на публиката през пътя. Тъй като за да отидеш на мястото за зрители е необходимо да пресечеш пътя двама стюарди стоят от двете страни на пътя и пускат хората да преминават само, когато няма опасност от преминаваща кола. Разбира се всички са оборудвани със свирки и ако нещо не им хареса свирят доста силно.
Първия автомобил, който видяхме беше Шкодата на местния ас Армин Шварц. Мястото на което бяхме лично за мен беше доста добро – виждахме около 300 метра спускане (поне 10% наклон) след което леко изкачване и завой под прав ъгъл, малко след завоя следваше и изкуствен шикан. Бях доста впечатлен от първото ми гледане на живо на най-добрите рали състезатели в света. В началото беше сухо и всички караха доста агресивно. Правеше впечатлението минаването на шикана – Ксарата на Дювал и Льоб стоеше като залепена там, докато Митсубишито примерно доста се пързаляше (може би заради липсата на активни диференциали). Точно минаванията се бяха разредили и заваля дъжд, което изглежда дойде добре за пилотите и те пак започнаха да минават – Гронхолм, Мартин, Льоб, Дювал... Сред публиката тогава за пръв път забелязах много любопитно нещо - малки столчета и всякакви самоделки на трибунки. Тъй като на тези места за гледане се събират доста хора и рядко можеш да си най-отпред, хората са измислили начин – с малка стълбичка се надигат 30 см над земята и всичко е ОК. До нас застанаха фенове (мисля че белгийци) с много интересна трибуна. С две железа и една дъска сглобиха мобилната си трибуна висока около метър, която дори имаше възможност за настройка на ъгъла и се покатериха тримата на нея. Очевидно бяха добре тренирани, тъй като на мен ми се струваше сложно упражнението с баланса на дъската. :-) Очевидно по тези земи така се гледа рали при струпването на повече публика. Подобни самоделни трибуни от какво ли не виждахме и през другите дни на състезанието.
Малко след 12:30 започваха да минават и Супер 1600 колите – Крис Мийк, Дани Сордо, Кости Катаямаки и компания. След като до преди малко гледахме WRC-та разликата беше доста голяма, но все пак караха по същия амбициран начин – като че ли не беше тренировка, а състезание. Разбира с в съвременния рали спорт добрата подготовка при настройката на автомобила е не по-малко важна от самото състезание.
След като погледахме и участниците в Супер 1600 се насочихме към сервизния парк до Босталзее – няколко километра от шейкдауна. Сервизния парк е разгърнат на бреговете на езерото Босталзее на поляни. Лошото на този сервизан парк, е че ако вали става доста кално - така беше и в четвъртък. Фирмените отбори са разположени във формата на правоъгълник и пространството между тях е за зрители – има бирарии, заведения, места за продажба на фланелки, шапки и т.н. В предната част има голяма видеостена на която се въртяха репортажите от ралито, видях, че пускат и RTL, когато предават от ралито. Можеш да си седнеш на кръчмите, да си пиеш бира (1,50 евро – доста евтино!), да си ядеш вурстове и да гледаш рали докато покрай теб бръмчи Гронхолм! :-) Достъпа до сервизния парк не видях да е ограничен за зрители и май не се изискваше билет, но в това не съм сигурен тъй като ние бяхме със супер пасове и никой не ни е спирал. Отстрани на фирмените отбори са разположени отборите от JWRC също във формата на правоъгълник и по средата е за зрители. В предната част зад видеостената е разгъната мобилната централа на WRC, където са ТВ екипите, хората подържащи wrc.com и сервизните камиони на ICS, които бяха разпънали навсякъде антени за Интернет и комуникации. Пресцентъра на парка беше леко встрани – на около 200 метра от парка в един ресторант до езерото. Зад сервизните камиони е разположена „търговската” улица – продават се абсолютно всякакви фланелки, ризи, шапки, книги, видеота и т.н. Разбира се повечето оригинални. Имаше поне 50 магазина! И тук трябва да отворя една скоба – следваща седмица бях на пистата Монца за Гран При на Италия от Формула 1 – там нещата с магазините са на много по-високо финансово равнище – ако във WRC от мърчандайзинг се изкарват 1 млн. евро на състезание (примерно) то във Ф1 са поне 50!
В сервизния парк ми направи впечатление доста усилената работа в Субару – едва ли не цялото окачване беше разглобено от колата на Сарацин. Любопитно е че в Субару имат жена механик, която когато аз гледах беше основния човек работещ по задното ляво колело. :-) Ситроените бяха вдигнати на стойки, без гуми, и никой нищо не правеше по тях. Подобна беше ситуацията и в Пежо. Общо взето най-много работа имаха Субару.
В петък всички 6 специални етапа бяха в местността Мозелланд около река Мозел, което е винарския район на Германия. Етапите бяха на около 50 км от сервизния парк и нашия къмпинг. Тръгнахме около час и половина преди етапа. На брошурката на ралито беше дадена карта с пътя, който трябва да се ползва за стигане до етапа. Част от пътя минава по аутобана. Още на магистралата има табели за ралито в следния формат „Rallye 7 ? 9”, което означава етапи от 7 до 9. Оттам по второстепенните пътища почти на всяко кръстовище има табели с цветовете на зоната, които показват на къде трябва да се кара. На първия етап на който бяхме паркингите за зрителската зона бяха разположени в края на едно село. Пътя за паркингите беше изведен по крайните пътища на селото (явно за да не се блокира селския трафик :-)). На всяко кръстовище имаше заграждения с табели, а на няколко разклонения имаше и стюард който да насочва трафика. Паркингите бяха на поляна до зоната и имаше изход към пътя, който е различен от пътя от който се влиза. Самото място за гледане не беше много добро – виждахме един затварящ се завой. Малко по надолу от нас имаше много по-интересно място където беше повечето от публиката и коментатора, но нямаше как да се местим. На асфалт е трудно да определиш кой как минава по един завой – правеше впечатление карането на Льоб – с малко движения и корекции, много чисто и доста неатрактивно в сравнение с Гали и Гардемайстер примерно. Просто имаш измамното чувство, че Льоб е най-бавния. Тогава ми направи впечатление и учудващо тихия шум на WRC автомобилите от заводските отбори. Не се чува много силно бръмчене, пукане от антилаг системите. Най-тихо работи Пежо 307.
След като изгледахме всички WRC коли и някой от Супер 1600 поехме към другия етап – може би най-атрактивната част на ралито – етапа Мозелланд. Стигането до там е пак по същия начин – по тебелите и картата и е измамно лесно, тъй като на следващия ден щяхме да имаме доста проблеми точно заради тези табели. На този етап над един от завоите на река Мозел се стига от горната част – а не от селото, където минава маршрута на ралито. Както си караш колата в гората и изведнъж изскачат красиво разположените лозя по склона над реката. Удивително красива гледка! През втория ден репортажите по телевизията бяха основно точно от това място. Между лозята е пълно с тесни асфалтови пътчета, които оформят около десетина километра от етапа. Застанахме на един от обратните завои, където колите излизат от второстепенен път и тръгват по главния, който се вие в лозята. Там лозята са разположени на склон и отвсякъде са оградени с лента, защото през тях можеш да излезеш на пътя, а както споменах по-рано всички места, които не са обозначени за зрители са забранени. Не видяхме много нарушения на хора опитващи се да минат през лозята. Единичните случаи бяха освирквани от стюардите, а след това и при преминаването на секюрити хеликоптера, той също свиреше по заблудените хора в лозята и стоеше над тях докато не се преместят. Мястото ни беше добро, но пак имаше доста публика и много полезни щяха да ни бъдат „мобилните” трибунки или поне някоя малка стълбичка. :-) Отново при преминаването на колите на този етап се забелязваше карането на Льоб и на останалите – отново французина компютърно точен дори и на обратния завой. Себастиен премина със съвсем леко чукване на ръчната. Мястото беше доста интересно тъй като отгоре идваха доста засилени, а самия завой беше на спускане. Марко Мартин и Майкъл Парк,  току що бяха ударили бордюр и бяха без задна дясна гума. Нещо което изобщо не можахме да разберем преди да видим колата от дясната страна. Марко идваше със същата скорост като останалите! И дори без задна гума дръпна ръчна в този завой. Разбира се колата почти се завъртя на завоя... От нашата позиция се виждаше завоя (на окло 500 м) на който излязоха от пътя Манфред Щол и Алекс Бенге. Този етап е интересен тъй като където и да застанеш се вижда доста отдалече. Както гледахме в далечината идващия Щол и на един завой вместо да продължи по пътя... продължи в лозята. След малко още една кола падна на същото място до Ситроена на ОМВ. На следващото минаване щяхме да бъдем там...
От този етап се качихме в колата и отпрашихме на следващия (СЕ 4 - Рувертал). Там бяхме на доста голяма зона също в лозя, но не чак толкова зрелищни. Там можеше да се гледа на две места – в долната част на зоната и в горната – просто пътя се виеше и минаваше от двете страни. В горната част можеше да се стои на около два метра от минаващите коли. Малко по-надолу се виждаше как липсваше част от лозето около пътя, което беше доста странно, и тогава ми стана любопитно защо са го оставили лозарите. След това като гледах репортажите от отсечата разбрах защо – просто Тони Гардемайстер беше решил да си набере малко грозде с Форда на първото минаване... :-)Изчакахме да минат всички коли и тръгнахме на последния етап за деня СЕ6 – второто минаване на Мозелланд. Както бяхме планирали се насочихме директно към завоя на който изхвърча Манфред Щол. Спряхме колата на около 20 метра от завоя. Това е може би едно от най-добрите места за гледане в този район на ралито. Има изградена каменна стена може би 150 метра около пътя като в началото е висока едва 50 см и после става около 2 метра. Застанахме точно в началото на стената, където височината е 60-70 см. Точно там имаше стюард, който ни викаше да вървим по-нататък, но ние се направихме че не разбираме езика и останахме до него. Цялата стена беше изпълнена с наредени хора и странното беше, че там къде стояхме ние нямаше парапет, а организаторите бяха допуснали хора. Все пак изкарахме късмет, че сме там. Хубавото на това място е, че една кола я виждаш почти през цялото време за около 2 минути. От нашата позиция се виждаше и финала. Чувството да стоиш на не повече от 50 см от преминаващите коли на най-добрите рали састезатели в света е неописуемо! Когато си на толкова близо не може да се направи свястна снимка, но чувството е невероятно. Бях като втрещен, когато Гардемайстер мина с Форда на не повече от 5 см от стената. Просто невероятно! Малко след нас завоя беше лек ляв и всички го минаваха по тревата. Не мога да кажа много за това кой как е минал тъй като бяхме толкова близо и освен невероятното чувство друго не разбираш!
След като минаха автомобилите трябваше да се извади колата на Щол. Вместо да поверят работата на пожарната от Кронос бяха изпратили 7-8 механика и с помощта на един трактор, който докараха от селото извадиха Ситроена от склона без да го повредят. Доста интересно беше и ваденето на едно Порше 911 от историческите автомобили, което беше паднало при минаването им предишния етап. Наклона на лозята там е доста сериозен и автомобила беше на десетина метра надолу. Между другото наклона на склона е доста внушителен – от един от стюардите разбрахме, че всичко се обработва ръчно. Интересното, е че при такъв наклон не можеш да се движиш нормално, а все едно се катериш. После при ваденето на Поршето видях какво правеха професионалистите – в началото на всеки ред има едни метални куки и се закачат на тях и се спускат по реда с въжета! Ваденето на Поршето продължи доста време. В него участваха доколокото разбрахме германските спасителни служби – бяха доста добре оборудвани – с няколко джипа Мерцедес в които имаше какво ли не... Учудващо беше, че след като извадиха колата тя нямаше и драскотина, екипажа я запали и заминаха. После продължиха да си я карат в ралито.
На другия ден етапите бяха във военната база и полигона за танкове – известния етап Панцерплате. До част от етапите изобщо не може да се стигне тъй като са във военната база. Тук бяхме на етапите Панцерплате 1 и 2. Странното е, че този ден ралито беше в друга посока и табелите бяха доста объркани. Етапите бяха във военната база и табели нямаше навсякъде, а и картите не бяха точни. Доста се въртяхме докато намерим местата за гледане, така че не бива да се разчита винаги на карти и табели. Очевидно и германската организация се дъни понякога. Интересното на тези етапи е че пътя е широчък, но асфалта е много груб с много фракция по него и около пътя са разположени едни големи бетонни блокове, чиито предназначение е да връща танковете в пътя – наричат ги хинкелщайн. На практика тези бетони блокове не могат да бъдат помръднати от колите с тегло 1,3 тона, което прави отсечките много коварни. Застанахме на място от което се виждаше един 90 градусов завой и след това дълъг затварящ завой. Тук правеше впечатление много внимателното каране на всички заради коварния път. Точно тук закъсня и Петер Солберг, който между другото през цялото време не изглеждаше особено силен като каране. Очевидно това не беше неговото рали. След като изгледахме тези отсечки решихме да отидем на суперспециалния етап в малкия град Сен Вендел в близост до Саарбрюкен. Етапа е подобен на нашия Боровец – просто се кара по улиците на града или по-скоро в търговската зона, която е малко извън града. Лично за мен нищо особено въпреки, че има някой добри места за гледане, където има струпана доста публика. Трасето не е паралелно както на истински суперспециален етап – правят се по две обиколки и след като първата кола мине една обиколка пускат втората... Виждаше се един доста бърз завой на детелината, където интересно ми беше това, че Пежата 307 стояха доста стабилно в този завой, а Льоб минаваше по леко изместена траектория. Всички минаха от външната страна и после към завоя, а той подхождаше в завоя почти от средата на пътя.
Последния ден етапите бяха много близо до Босталзее. И двата пъти ги гледахме на едно и също място, което за първи път от началото на ралито не беше платено. Мястото беше на около километър от старта на СЕ 14 и 17. Имаше спускане и остър завой. Тук отново много силно си личеше чистото каране на Льоб – имаш чувството че само с две движения „хвърля” колата в завоя и продължава нататък. И отново привидно минаванията му сравнени с Гардемайстер, Гали и дори Дювал изглеждат бавни. Все пак като видиш времената оставаш с друго впечатление. Джиджи Гали отново „мяткаше” задница на този завой. След като минаха и двата етапа се насочих към сервизния парк за да наблюдавам последния сервиз в графика. Парка беше на около 2 км от това място. Като пристигнах там вървяха репортажи от RTL на видеостената, а пред зоната на Ситроен вече имаше доста хора. Затова застанах пред сервиза на Пежо, където все още нямаше хора. Най-интересното тук беше влизането на Маркус Гронхолм в сервизната зона. Той идваше по пътя пред сервизите привидно по-бързо от другите коли и тъкмо когато се чудех, защо кара толкова бързо той дръпна ръчната и вкара колата с хлъзгане в неговото си място. Публиката пред сервиза изригна и започна да вика и пляска. Маркус излезе доста ухилен от колата и махаше към нас. Удивителен момент, който никъде не видях по репортажите – жалко, че не успях да го заснема. След 20 минути колите започнаха да излизат една по една. Тръгнах да се прибирам и съвсем случайно се озовах пред пресцентъра, където тъкмо свършваше пресконференцията. Отвън вече бяха Дювал, Даниел Елена и Дани Сордо – победител в С1600. Всички даваха автографи заобиколени от фенове. Не видях да има някаква охрана. След малко излезе Льоб, даде 2-3 автографа и всички се качиха в един бус. Все пак предстоеше им официалната церемония по награждаването в Триер, която ние не можахме да гледаме, тъй като си мислехме че няма да има време да стигнем до там, което май не беше точно така, но все пак трябва да си оставим нещо и за догодина...

Снимки от ралито

Видео от ралито

Николай Китанов
Рали Клуб - България