Георги Гераджиев е вторият български пилот след Димитър Илиев, който участва в Световния рали шампионат за серийни автомобили (PCWRC) през 2003 и 2004 година. Георги е и вицешампион на България за 2002 година.

Карл Уилямсън е новия навигатор на Гераджиев от тази година. Карл е бил навигатор на младия финладски пилот Яри - Мати Латвала в Световния рали шампионат, Британски и Италианските рали шампионати.

- Въпрос към Георги Гераджиев. Как се сработвате с новият ви навигатор в смисъл как е по добре за вас да ви диктуват на български или на друг език?
Сработването с Карл стана изненадващо бързо. Още в първия ни тест заедно промених леко карането си главно заради него и записките на английски език. Едно състезание е преди всичко нагласа и усещане, и колкото по-малко един пилот мисли по записките – толкова по-освободено кара. На английски език записките ми са максимално опростени и се опитвам да ги изпълнявам винаги машинално.

- Въпрос към Карл Уилямсън. Какво мислите за Българският рали шампионат на какво ниво е допадат ли ви Българските скоростни етапи?
Много харесвам вашия шампионат и някои от етапите са много добри. Бях изненадан когато дойдох тук от нивото на състезанията, които според мен са в топ десет. Също и техниката с която разполагат отборите е много добра.

- Към двамата: Според вас трябва ли да се раздели клас А/6. Ако да - защо според вас БФАС не предприема тази стъпка?
Георги Гераджиев: Според мен трябва да има разграничение на супер 1600 и останалите автомобили от А/6 в България. Нямам представа защо федерацията ни не е направила нищо по този въпрос, но може би скоро ще има разрешение на този случай.

- Към двамата: Имате ли планове за закупуването на нов автомобил? Пожелавам на вас и на отбора ви ФИНАЛ след всеки СТАРТ!!!
Георги Гераджиев: Много ми се иска да се кача на по-нов автомобил и ще се опитам това наистина да стане за сезон 2007.

- Към Георги: Как се чувствате с новия си навигатор? Промени ли нещо в вашето каране и метода на трениране?
С навигатор като Карл в отбора, всичко е малко по-различно. Той идва от Световния рали шампионат и познава много добре рали-спорта отвътре. Той не толкова промени карането ми, а просто му даде друга насока.

- Към Карл: Добре дошъл в България. Какво ви е мнението за Бг шампионата? Ако можете да направите някаква съпоставка с други национални шампионати-къде по качество сме ние?
Успех на екипажа.Дано да успеят да завършат останалите стартове и догодина да имат късмета да вземат някакъв по-сериозен автомобил.
Благодаря. Мисля, че има още доста път. Ще бъде хубаво да видим някои макадамови ралита в календара...

- Въпрос към Георги Гераджиев: Време ви е вече да смените старото Mitsubishi с нова кола, ако имате възможност да си изберете каква да бъде новата кола каква бихте си избрали и защо?
Ако наистина имам възможност да избирам (без да мислим само колко е скъп един нов автомобил), ще се опитам да карам новата версия на Mitsubishi – Evo 9, най-вече заради опита ни с тази марка.

- Въпрос към двамата: Мислете ли че в България може да се говори за кръг от WRC и има ли воля за това?
Карл Уилямсън: Мисля, че всяка страна може да бъде домакин на кръг от Световния шампионат, включително и България, но всъщност на къде отива всичко? Въпреки че за България ще бъде фантастично. В Уелс Wales Rally GB носи приход от 30 милиона паунда за региона за една седмица. Ако го погледнете от този ъгъл е добре за всяка страна.
Георги Гераджиев: Мисля, че в България можем да имаме кръг от WRC, ако се направи макадамово състезание и развитието му стане приоритет на комитета по младежта и спорта. Нужни са страшно много средства, но само това може да ни отвори вратите към едно такова домакинство.

- Към Георги: Как виждате рали спорта след 10 години?
Първо искам да кажа, че като цяло рали спорта стана много трудно-достъпен за хората, които искат да го практикуват! Преди 10 години, когато все още колите бяха само група А и N, беше по-интересно и равнопоставено. Имаше изненади и повече шанс за нискобюджетни отбори. Бих искал FIA наистина да ограничи цените и да направи шампионата по-евтин (разбира се никой производител няма изгода от нещо подобно и това едва ли ще се случи). За мен рали-спорта специално в България след 10 години трябва да бъде това, което сега се случва с норвежеца Андреас Микелсен, а именно на базата на висше образование да може всеки млад пилот да изпробва възможностите си в рали-спорта в един 3 годишен план, по-правилния начин, с правилния автомобил и отбор. Всъщност всичко за бъдещето на автомобилния спорт най-много зависи от решенията на FIA (а в България съответно отговорността пада върху БФАС), както и от законите за реклама във всяка една страна и толелирането на фирмите, които подпомагат автомобилния спорт.

- Към Георги: Ако се наложи да дебютирате в този красив и скъп спорт в коя група и клас ще е?
За дебюта на един пилот всичко зависи от годините (колкото по-рано, толкова по-добре), опита от тестове и финансовите възможности. Ако един млад пилот има шанс за правилна подготовка, мисля че е най-добре да стартира с възможно най-висок клас автомобил.

- Към Георги: С какво е различен Карл от другите навигатори,с които сте карали?
Не е редно да правя сравнение между сегашния и предишния ми навигатор.

- Към двамата: Има ли сили все още седмицата за победа и въобще като пилот може ли да кажете къде са и слабите места?
Георги Гераджиев: Лансър Ево 7 е първото Митсубиши с активен диференциал от японската марка след легендарната «шестица». Като първи от рода си, има някои забележки, като идеята му е била да донесе повече успехи на Митсубиши на асфалт, затова и е хомологиран доста по-нисък от предходния, като това му дава повече стабилност. Въпреки това обаче с всяка една еволюция (Ево 8, Ево 8 MR, Ево 9) колата става все по-добра и разликите не са просто от рода на «предна броня», а много по-сериозни. При Ево 9 разликите са толкова големи, че вероятността да бъде победена от 7-ца стават просто в зоната на необмислените изказвания :)

- Към Георги: Какъв тип е системата ви за правенето на записки и по-различна ли е отколкото със стария Ви навигатор?
Системата ми на записки е класическата система с числа, от 0 до 6. Допълнително имам “плюс” и “минус” и други кратки думички. Принципът е сходен с предишния ми навигатор, но заради английския език намалихме думите наполовина. За едни записки най-важното е те да са постоянни в правенето им, а така също и в начина на изпълнението им от пилота. Другото нещо, което е ключово е да може пилота да има завършени записки (такива, с които да бъде уверен за старт) само с 2 минавания по трасето.

- Към Георги: За какъв тип автомобил имате идеи за догодина? Обмисляли ли сте варианта за преобразяването на седмицата в деветка?
За да бъде преработена една кола от Ево 7 до Ево 9, трябва да имаш едно Ево 7 (готова рали кола) и едно Ево 9 (стандартен автомобил). Доколкото знам има толкова разлики, че е нужна цяла кола, от която да се ползват повечето компоненти и затова това не е най-удачния вариант.

- Към Карл: Как бихте оценили нивото на българските пилоти в челото, включително и карането на Георги?
Мисля, че е справедливо да кажа, че Илиев е класа над останалите тази година и също много добър пилот. После идват Дончев и Танев, които също са много добри. Танев направи седмо място на Рали Барум, въпреки някои проблеми и това подчертава високата му класа. Разбира се аз съм пристрастен в мнението си за Георги. Мисля че е талантлив пилот, но очевидната разлика е в колата, която ние караме, в сравнение с останалите топ екипажи. Ще е добре да имаме подобен автомобил и да видим къде ще сме в резултатите.

- Към Георги Гераджиев - Гера, пилотирал си автомобили както с предно, така и автомобили с 4х4 предаване, кои ти харесват повече?
Според мен крайната цел на всеки един пилот е да кара автомобил WRC. Автомобилът от група N е най-близък до колите от WRC и затова ми допада най-много. Последните версии на Митсубиши Ево 9 и Субару N12 например са бързи почти толкова, колкото WRC-тата от преди 5 години.

- Към Георги Гераджиев - Миналата година участва в някои състезания от сръбския шампионат - какво би казал за нивото на българските и сръбските пилоти и отсечки?
Сръбския шампионат е доста по-различен от нашия. Имат някои доста луди пилоти, но като цяло шампионатът им е по-слаб, главно откъм автомобили. Като трасета, имат някои хубави отсечки, но нямат дълги и такива в планини, като нашите в ралитата България, Хеброс и Сливен.

- Към Карл Уилямсън: Различава ли се съществено подготовката за един кръг от WRC и един кръг от Българския рали шампионат?
Ами Световните ралита се нуждаят от много повече планиране много по-рано във времето, особено когато става дума за транспорт и логистика, но всяко рали е еднакво когато става дума за автомобила и психологията на екипажа. Правенето на записките е еднакво, както и задълженията в ралито.

- Към Карл УИЛЯМСЪН: Как и кога започна да се занимаваш с автомобилен спорт?
Започнах през 1993 г. с моя брат с Ford Escort Mk2. Имахме „нощни” ралита, където пътя се чете от карта и тогава се пристрастих. Оттогава съм като зависим от ралитата. Единствената разлика е че е по-скъпо от наркотиците или алкохола.

- Въпрос към Георги: Какво научи от участията си в Световния рали шампионат? Кога български пилот ще успее да пробие там според теб?
От Световния рали шампионат разбрах, че за да си там трябва наистина да имаш световен бюджет, за да можеш да си позволиш най-добрата подготовка, отбор.... Иначе просто започва едно българско ходене по мъките, което няма край и никога не дава добър резултат. Мисля, че няма да е скоро времето, когато наш пилот ще успее да пробие в световния шампионат. Липсата на макадамови ралита е една от причините. Правилната подготовка е още една.

- Въпрос към Георги: Каква беше целта ви когато карахте в рали шампионата на Сърбия и Черна гора? Защо тогава не караше в Българския рали шампионат?
Причината да караме в шампионата на Сърбия през 2005-та беше нереалното ни наказание от БФАС (подкрепено от явна група “състезатели”, някои от които изобщо не бяха участници в самото състезание) на рали Хеброс 2004... Наистина доста неприятен момент за пилот (отбор), който си е мислил, че има свободата да се бори за титла на България.

- Въпрос към Карл: Карл, ти си бил навигатор на един от най-обещаващите млади финландски пилот – Яри Мати Латвала, с когото си участвал в Световния рали шампионат, Британския рали шампионат и Италианския шампионат. Какво е чувството да се състезаваш на толкова високо равнище в рали спорта?
Добър въпрос. Невероятно е да се състезаваш на такова високо равнище, особено когато правиш нещо което наистина харесваш. Много малко хора имат такъв късмет да бъдат на такава позиция и заради това се чувствам много облагодетелстван.

- Въпрос към Карл: Как реши да дойдеш да се състезаваш в България с Георги?
Бях се замислил да си почина година или две от ралитата и един имейл между мен и Георги ме доведе тук. Оттогава не съм бил никога толкова зает!

- Въпрос към Карл: Катастрофата и последващото ти възстановяване от нея през 2003-та на Джим Кларк Мемориал Рали ли е основната причина да се разделиш с Яри Мати Латвала след това?
Инцидента беше доста сериозен. Все още имам белези. За съжаление бях в болница почти 6 месеца и на инвалиден стол и патерици малко след това. Яри Мати имаше задължения към Форд и трябваше да се намери друг навигатор за да завърши годината. Това означаваше, че за мен ще е много трудно да си върна мястото. Въпреки това карах с Яри Мати през 2004 година отново в Италианския шампионат. Честно казано тогава си помислих, че няма повече да мога да се състезавам, но се оказах късметлия.

- Към двамата: Последните няколко години се появиха няколко отбора с приличен бюджет. Как мислите какво още е нужно за да има и сериозни успехи на международната сцена?
Георги Гераджиев: Както казах вече, първо трябва да развием шампионата си, да го направим по-труден, с нови ралита, ралита и на сняг, макадам, такива състезания, че чужденци да идват да се опитват да печелят за престиж и като подготовка за някое още по-голямо състезание. Трябва ни сериозна конкуренция, за да се развием, да станем още по-добри на мокро, на нови настилки и изобщо на по-технични трасета и условия. Според мен това развива един пилот и отбора му.
Карл Уилямсън: Всъщност, парите са основния фактор. За съжаление вече не сме в годините, когато всеки производител можеше да има 4 автомобила и допълнителни коли в националните шампионати. Само 4 или 5 пилота в момента са на заплата за да карат, което означава че независимо колко талант имаш, все още е необходимо да разполагаш със сериозен финансов гръб зад теб.

- Към двамата: И отново дежурния ми „макадамов” въпрос. Как смятате че се отразява липсата на макадамови трасета върху развитието на българските пилоти и интереса към състезанията?
Георги гераджиев: Липсата на макадамови ралита у нас е наистина сериозен проблем, който обаче мисля, че БФАС ще бъде принудена да реши в най-скоро време.
Карл Уилямсън: Това е добър въпрос и мисля, че е много важно да имате пилоти специалисти по асфалт, но е още по-добре да бъдете добри на всякакви настилки ако Световния шампионат е приоритет. Финланците със сигурност са отлични пилоти на макадам, но не са много известни с това да са бързи на асфалт. Поне имате възможността за някои добри снежни ралита, която трябва да бъде проучена. Също, да, ще бъде много добре да се трансформира шампионата доколкото зрителите са заинтересовани от това, че едва ли има нещо по-зрелищно от добрия „дрифт”!

- Към двамата: Какво е мнението Ви за многото промени които прави постоянно ФИА напоследък? Водят ли те до положителни промени?
Георги Гераджиев: Някой от промените на ФИА за положителни, но основното, което състезателите биха искали е да се намалят цените за състезателните автомобили, таксите за участие, и изобщо спортът ни да стане по-евтин.
Карл Уилямсън: Ами целта е винаги да се намалят разходите, но не това е винаги резултата. Мисля, че е справедливо да кажа, че правилата се правят от „чиновници”, които всъщност нямат опит от ръковдството на рали-отбор. Дори хора като Дейвид Ричардс имат други мотиви като по-добро ТВ-отразяване за ISC (другата му компания). Рядко изглежда, че правилата се правят за да направят рали спорта по-добър за участниците, може би освен в случаите когато става дума за безопасност.

- Към двамата: Като екипаж с опит в международни състезания, как оценявате публиката по българските трасета, в сравнение с други държави?
Георги Гераджиев: Имаме страхотна публика в България и въпреки че състезанията, които съм карал в чужбина са от доста по-висок ранг, по-нашите трасета винаги се чувствам като на световен шампионат.
Карл Уилямсън: Броя на зрителите е много добър и не се различава много от Британския шампионат. Обаче при вас времето е много по-добро за гледане на рали...

- Към двамата: На състоялото се рали България, бяхме свидетели на един интересен проект с участието на членове на Рали Клуб България. Мислите ли че клубът би бил полезен и в други аспекти свързани с рали спорта?
Георги Гераджиев: Колкото повече хора се присъединят в организирането на рали състезанията, толкова по-добре ще работи системата. Това е от значение за повишаване авторитета на състезанието, помагане на отборите и състезателите, както и получаването на информация директно от състезателите на самите стартове и финали на отсечките. Клубът вече е полезен заради популяризирането на спорта в интернет пространството и създаването на едно компетентно рали общество.
Карл Уилямсън: Мисля, че развитето на спорта е много зависимо от феновете. В крайна сметка феновете са тези към които се стремят нашите спонсори, които ни дават пари за да продължим. Ако никой не иска да гледа, това няма да е спорт повече. Ако има и други проекти където феновете могат да помогнат – това е великолепна идеа!

- Към Карл: Как намираш Гераджиев като пилот? Трудно ли беше сработването на екипажа?
Георги е много талантлив пилот. Мислехме в началото, че езиковата бариера ще бъде проблем. Трудно ми е да чета записките на български (шегувам се). Но всичко върви много добре и се справяме все по-успешно.

- Към Георги: Мислиш ли, че някога в България ще има отново макадамови отсечки, а защо не и цели ралита? При една евентуална смяна на автомобила, би ли седнал в автомобил с един задвижваш мост или ще предпочетеш 4х4?
Мисля, че в България трябва да има и макадамови ралита. Ако ФИА го изисква от нашата федерация скоро ще се радваме и на тази настилка. Определено имаме нуждата да караме и такива състезания и мисля, че всеки отбор би се зарадвал, ако се организират макадамови ралита в страната ни. Предпочитам автомобилите 4х4 и не бих минал на предно предаване. За мен истинския универсален автомобил е именно 4х4 – изключително удоволствие на сняг и макадам, и достатъчно стабилен и конкурентноспособен и на асфалт.

- Какво не Ви достига да се сработите като екипаж, и с какво превъзхождате останалите си колеги, според двама Ви?
Като екипаж (отбор) ми се иска да имаме възможност за повече тестове, където да се доусъвършенстваме. Едно състезание не е място за експерименти и затова всеки пилот трябва да прави колкото е възможно повече тренировки и изпитания (но не по трасетата на състезанията!), където да развива както стила си, така и познаването на автомобила и спецификата му. За колегите ми не мога да кажа много, защото рядко можем да се наблюдаваме отстрани при равни условия – затова и не бих могъл да кажа кой с какво превъзхожда останалия. Много ми се иска един ден всички да можем да караме еднакви (не само на външен вид) автомобили!
- Към Карл: Според теб, с какво нашето момче (Георги) превъзхожда Яри?
Това не е коректен въпрос..., не може ли да ви кажа любимата си храна или нещо друго? И двамата имат добри страни. А любимата ми храна е голяма телешка пържола! :)

- Към двамата: Как оценявате подготовката на състезателите в т.нар. рали-школи? На какъв етап от развитието на състезателите е полезна такава подготовка?
Георги Гераджиев: Да има кой да ти помогне с първите стъпки в ралита е kick start за всеки пилот. На какъв етап от развитието да се отиде на училище? Бих казал още от самото начало, въпреки че ще бъде много скъпо. Ако ученикът слуша и съответно изпълнява – ще има резултати. Тренировките обаче не трябва да спират. Всяка възможност да се отиде на училище е добре дошла и трябва да се използва.
Карл Уилямсън: Мисля, че са много важни. Всички пилоти имат самочувствие и им е трудно да признаят, че е възможно да карат лошо. Рали училището може да помогне на всеки. Дори топ пилотите все още получават уроци. Все пак това е като тениса или голфа – всички имат треньори.

- Към двамата: Какво мислите за системата супер-рали? Необходима ли е и ако да, трябва ли да се промени нещо в нея спрямо сегашния и формат?
Георги Гераджиев: Системата супер-рали е важна новост и мисля, че с малко промени ще стане постоянна част от правилника на ралитата. Най-доброто е, че дава справедлив шанс за класиране на финала на едно състезание.
Карл Уилямсън: Супер рали е добра и лоша, в зависимост от това дали се налага или не да я използваш. Жалко е да отидеш на Световно рали и да караш само един етап заради механичен проблем. Суперрали е добро правило в този случай. Но ако караш в тежко рали като Кипър и Монте Карло и някой, който е отпаднал все още може да вземе точки, тогава може би е лоша за теб. Нямам точно определено мнение, тъй като съм се възползвал от суперрали много пъти.

- Към двамата: В последните години наблюдаваме намаляване на интереса към Европейския рали шампионат от страна на състезателите. Как мислите, че трябва да изглежда този шампионат и какви промени бихте направили Вие върху него?
Георги Гераджиев: Европейския рали шампионат не е това, което трябва да бъде. Форматът на шампионата трябва да се промени. В момента само големи отбори могат да си позволят да го карат и затова виждаме само 2-3 пилоти, които участват на почти всички състезания и съответно накрая печелят. Може би, ако има ротация на ралитата би било по-добре. Например, нека отново да са 10 ралита, но ако рали България е била през 2006 в списъка като състезанието участник от нашата страна, то през 2007-ма да бъде рали Шумен, например, (в спринтов, къс вариант). Същото да се случи и с останалите ралита (Елпа, Фиат, 24 часа на Ипър, Полша ......) Реално един от начините да се популяризира Евро шампионатът е да стане по-евтин като чрез по-къси и достъпни ралита се намалят общите разходи нужни за участие.
Карл Уилямсън: Когато производителите спряха да показват интерес към този шампионат, намаля и интереса на медиите, и интереса на много участници. Ние сме зависими от производителите за да стане добър един шампионат, но те нямат достатъчно пари за да направят всеки шампионат и да развиват нов автомобил на всеки няколко години. В ръцете на организаторите е да го направят по-атрактивен, с по-големи парични награди, повече спонсорски интерес и т.н. Само тогава и медиите ще се заинтересуват. Това е порочен кръг.

- Въпрос към Георги Гераджиев: На какво се дължи промяната в начина ти на каране? Ти си от доста време в рали спорта, но от тази година забелязвам, че караш доста по-красиво и напористо. И това си личи и в края на състезанията, когато си напред в класирането. Допринесе ли за това Карл?
Миналата година карах едва 2 ралита в България (рали България и рали Хеброс), като на България само късметът ни попречи да станем 3-ти в генералното. Мисля, че промяната започна още оттогава. Свикнах повече с колата и постепенно започнахме да правим все по-добри настройки. След рали Хеброс 2005-та се получи доста дълга пауза за мен. Нямах търпение да карам отново. Присъединяването на Карл към отбора дойде точно навреме. Още от първия ни тест заедно ми хареса начина му на работа в колата и извън нея. Както вече казах той не толкова промени карането ми, колкото му даде малко по-различна насока. С Георги Геров (главния механик, който отговаря за стенд настройките на предния и задния мост) направихме по-агресивни настройки и на самия автомобил, за да завива малко по-различно. Същевременно по-опростените записки ми дават повече свобода да атакувам, а това че Карл диктува на английски (а и начина по-който го прави) промени отношението ми към трасето...