Георги Гераджиев за Рали "Швеция"

Здравейте

Рали Швеция започна!
На шейкдауна застанахме първи на старта с надеждата да направим колкото се може повече минавания по трасето. На същото трасе по-рано бяха карали WRC пилотите и тези с по-горен приоритет. Всичко беше изровено и нямаше сняг. Само киша и кал.
Първото минаване направихме набързо записки и от второто започнахме да караме. Трасето беше с дължина от точно 4 км. Направихме следните последоветелни времена:
3:34, 3:26, 3:22, 3:21, 3:20

Първо време в група Н даде Екстрьом с 3:07. А от серийните автомобили Сингх с 3:14.

Първия ден започна спокойно в Специален Етап 1, която е новата остечка и не съм карал миналата година. Тя е почти изцяло на лед и имаше много дълги прави след началната тясна част... към края скоростта е около 190 км/ч (това е и махималната скорост на нашето Ево 7).

Караме с употребявани гуми Мишлен заради недостига на средства. Имахме два модела – един за лед и един за сняг. Карахме със шарка за лед. Колата беше ОК. Записките също.

На втора отсечка имаше повече сняг отколкото лед и гумите не държаха така добре. Колата се пързаляше повече съотвентно времето ни не беше добро.

След първите отсечки отидохме на най-дългата отсечка СЕ3 – 52,570 км. Колата се държа добре защото имаше лед и беше добре настроена. Атакувахме колкото можем.

За наше съжаление на следващото минаване на същата отсечка механиците от Швеция които ни помагат, ни промениха предницата и ни сложиха зимни гуми за сняг. Понеже не ни достигат гумите, а имахме 8 за сняг и 12 за лед. А 4 броя от тези за лед свършиха на шейкдауна и на тестовете преди състезанието. Така се наложи да видим как се държи колата с модела за сняг. Затова и промениха предницата, защото борда на този модел е по-мек.

Розулататът беше ужасен. Осечката беше по-изровена от преди и единствените които се пуснаха с гуми за сняг бяхме ние. Но както преди нямахме избор – трябваше да комбинираме гумите за да ни стигнат.

Отсечката се гараше на сумрак и сложихме и допълнителните фарове. Това още повече ни затрудни защото наистина скоростта е умопомрачаваща. Има пасажи от по 2-3 км където не трябва да се връща газта... а си на 5-та скорост.

Втория ден беше още по-труден. Ето какво ни се случи:
СЕ6 – Карахме добре. Но трасето беше повече за гуми за сняг отколкото за лед. Колата пързаляше много.
СЕ7 – Тук нещата повече паснаха за гумите ни. Колата и записките бяха ОК.
СЕ8 – Фатална осечка за нас... Към края колата започна да занася много и да върви накриво... карахме така около 6-8 километра до финала. Оказа се спукана задна дясна гума... Беше се цепнала от вътрешния край. На никого не можехме да се сърдим – все пак ставаше дума за гуми втора употреба.
СЕ9 – Опитахме се да караме още по-бързо и си мислехме че времето ще е добро, но се оказа че бием единствено Волак.
СЕ10 – Второто минаване на Малта беше по-добро. Равно време с Де Доминичис, който е трета кола на Ралиарт Италия след Сола и Гали.
СЕ11 – За съжаление отново на карък... по средата на отсечката се размести лоста на скоростите и можех да включвам само 3та и 5та предавка. 2-ра и 4-та бяха изместили много надолу и нямаше как да влезнат. Така отново загубихме ценно време в борбата да задържим Тривинио и да догоним Фомбона, Волак и Роман.
СЕ12 – Наой-трудната отсечка в Рали “Швеция”. Нова за нас. Кара се само на фарове. В началото много бърза, после тясна и коварна, след това скокове и превали и към края се лети със 150-160 км/ч. Тук се получи малък проблем защото карахме точно в сумрака и фаровете започнаха да работят едва към края. Колата не ускоряваше както в началото на деня защото после се оказа, че въздушния филтър се е обледенил и е блокирал притока на въздух.

СЕ13 – За малко да се ударим. Изгубихме около 2-3 сек.

Утре ще е още по-трудно защото искаме да минем пред Тривино, а това няма да мине без бой. Ще даваме газ колокото можем. Наистина рали Швеция е много трудно състезание, заради бързината си и коловозите по пътя който правят колата неуправляема.

Третият ден на рали Швеция се очертаваше да бъде ден за наваксване на загубеното време през 2-рия етап. Предстояха 6 отсечки, като всяка от тях криеше изненади заради падналия през нощта сняг. Първата отсечка “Sagen1” я бяхме карали предишната година и започнахме деня с много добро темпо. За разлика от предните 2 дни вече карахме с гуми модел за сняг, но въпреки това беше по-хлъзгаво отколкото на леда. Така като финиширахме на отсечката разбрахме, че сме победили Тривиньо-Барабес (Мек-Исп) с повече от 30 секунди, което ни придвиди с една позиция напред. След това отидохме на “Ramen1”, където отново бяхме бързи, но разбрахме, че вече беше късно да догонваме Волак, Роман и Фомбона. Последва късата “Hara1”, на която отново се представихме добре. Така отидохме в Сервизен парк. Всичко изглеждаше нормално с колата. Оставихме същите гуми и продължихме към последните 3 отсечки (същите от сутринта). На първите 2, всичко мина добре,(на Ramen 2 последоветелно изхвърчаха Чави Понс, Карамджит Синг и Себастиян Волак – в края на състезанието скоростта увлича и умората си каза думата) но още от 2-рия ден имахме чувството, че колата умалява и върви все по-бавно и така на прехода към последната отсечка, разбрахме че проблема се е усилил, защото колата започна да прекъсва. Спряхме малко преди старта на отсечката, отворихме предния капак и се опитахме да установим нещо, но не можехме да разберем откъде идва проблема. Все пак това не ни попречи да стартираме. Тръгнахме и в началото колата не искаше да върви и карах предимно на 2-ра и 3-та скорост. Към средата на отсечката нещата се пооправиха и подкарахме по-бързо. Като финиширахме първо искахме да видим времето на Тривиньо, който единствен можеше да ни надмине. Бяхме загубили само около 10 секунди и така успяхме да запазим 11-тото място! Бяхме много щастливи, но прекъсването в колата се усилваше и се притеснявахме дали ще стигнем до сервизния парк, а оттам и до рампата........В сервизния парк разбрахме, че проблема идва от диференциала, защото като вдигнахме колата, за да изпробваме трансмисията – предно ляво колело не се въртеше. Нямаше какво повече да се направи за 20 минутен сервизен парк и така тръгнахме за Карлщад. Цели 100 километра карахме с повишено внимание, но в крайна сметка стигнахме до рампата и финиширахме.

Искам да благодаря на механиците ни: Георги Великов, Спасимир Кабасанов и Гаро Багдасарян за трудът, които хвърлят в подготовката на колата.
На баща си, за това че успя да организира отборът за това трудно състезание.
На навигатора ми Никола Попов – за това че заедно с механиците подготви отлично колата и беше перфектен по-време на тренировките и състезанието.